Уважаеми читалищни деятели, българи,
В навечерието на 1 ноември отново си спомняме имената на хора, оставили своя значим отпечатък в историята на България и в умовете на поколения българи. Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Кое е най-забележителното качество, което са притежавали всички видни наши писатели, духовници , културни дейци и революционери? Дали това е тяхната упоритост, всеотдайност и любов към родното, готовността за лишения и саможертвата им? Безспорно да. Но това е и умението да убедиш другия да нaправи нещо в името на висш идеал, свързан не толкова с личното му облагодетелстване, а с допринасянето му към по-добър живот на народа като цяло.
Идеалите, общозначимите цели с мисъл за идното и поколенията след нас са особено важни днес, във времената на безпътица. Нека нашето кътче земя под небето не бъде превърнато просто в територия, където съществуваме. Нека във всекидневната борба за оцеляване не забравяме, че сме човеци и българи. Нека помним, че на хората, отдали сърцата и живота си за Родината не им е било по-лесно, отколкото на нас, макар трудностите да са били други.
Да бъдем будни за времето, в което живеем, за своето място в него и за бъдещето, чиито основи полагаме днес!